Сто мъртви илюзии
Сто възкръснали, неми спасения
замених за секунда разпятие.
Сетивата са слепи прозрения
и объркват бита с необятното.
Сто минути продадени истини
изоставих по пътя към тръните.
Неизречени думи, разплискани,
ме последваха, тежко прегърбени.
И столетия мъртви илюзии
с побелели коси, като вещици,
от отворена длан се изхлузиха
и стопиха се в мрака на свещите.
Имам само пожарите изгревни,
само звън на далечна камбана...
В лабиринт от удавени призраци
аз избрах да съм сребърна кана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
