21 oct 2007, 12:01

Страх

  Poesía
614 0 2
Чуваш: някой ти шепти,
по твоите стъпки той върви,
усещаш, знаеш - не си сам,
обръщаш се, но няма никой там.
Само сянка бледа следва те,
и нещо чуждо превзема мислите,
страха обзема те изцяло,
нещо краде силата на твойто тяло.
Стоиш и сякаш сляп си,
и тъмна сянка след теб върви.
Страха усещаш ли го? Знам, че да.
Знам, знаеш каква е твоята съдба.
Сам живота да си изживееш,
и безчувствен ще станеш,
сълза ти не ще пролееш,
в тъга и страх ще затънеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....