Страхувай се от сутринта, в която
ще се събудя, без да си ми в мислите.
Страхувай се. Тогава празнотата
най-после ще ме примири със истината,
че теб те няма. Няма те наоколо -
във стаята, в леглото ми, в душата.
Из пустото ще търся със бинокъл
останки от отминалото щастие.
Това, което ще те ужаси до лудост,
са всъщност миговете, във които твоето
лице ще бъде просто другост.
Ще ми е все едно. И ти ще си спокойствие. ...