Умът ми с много същества
населен е - туй е моята Земя.
В мен от един повече живеят,
искрици много в мене тлеят -
всеки, що любя, е свещица,
и грее в душата ми като Звездица.
Няма нужда да ме слушаш,
предпочитам Теб да чуя -
тъй се уча да помагам,
болките ти ако мога да потуля.
Сподели - не ще те съдя,
Себе си бъди -
не слушай чуждите лъжи.
Не съм красива, нито умна,
но с надежда аз съм пълна,
че моите приятели в живота ще успеят
и тъй отново с тях ще се гордея.
© Калина Иванова Todos los derechos reservados