20 dic 2011, 22:04

Странницата "аз"

  Poesía » Otra
1K 0 2

Аз имам описание едно -
мълчаливо, странно същество,
с причудливи интереси,
мечти от странни, по-странни,
с коси, спуснати като завеси
дълги, пред очите ми във пъстри багри.

Умът ми с много същества
населен е - туй е моята Земя.
В мен от един повече живеят,
искрици много в мене тлеят -
всеки, що любя, е свещица,
и грее в душата ми като Звездица.

Няма нужда да ме слушаш,
предпочитам Теб да чуя -
тъй се уча да помагам,
болките ти ако мога да потуля.
Сподели - не ще те съдя,
Себе си бъди -
не слушай чуждите лъжи.

Не съм красива, нито умна,
но с надежда аз съм пълна,
че моите приятели в живота ще успеят
и тъй отново с тях ще се гордея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...