13 abr 2007, 22:23

Страст

  Poesía
1.6K 1 2

Седим един срещу друг, изгарящи от страст и желание,
ти срещу мен, аз срещу теб, не сме се виждали от месеци,
изгарящи погледи, неописуемо желание, жадни тела да се докоснат.
Боже, какво чакаме още? Заведението ще се запали от страст и желание.
Събличам си сакото, защото нещо в мен гори и жилетката ми пречи дори.

 

Изпивам те с поглед, нещо животинско се пробужа в мен.
Затварям за миг очи, но ти пак си там, изгарящ, страстно целуващ,
тела, обладани от страст и изпотени от желание,
този поглед така невинен, а същевременно така лъжовен и чаровен.

 

Боже мой, стани от тази маса, дръпни ме за ръка и ме заведи на разходка,
покажи ми звездите, луната, гората.
Идваш, сядаш до мен, докосваш косата ми, а в съзнанието безброй грешни
мисли, но така сладострастни и желани.

 

Докосвам крака ти уж случайно, ти ме дърпаш за ръка и ми казваш
„Сега или никога” – естествено, че сега - какъв глупав въпрос.
Влизаме във вас, вдигнал си ме на ръце, а целувките изгарят устните ни.
Мятаме жадни дрехите си, чрез стените се добираме до стаята ти.

Боже, каква страст и какво желание.

Мятаме се на леглото... най-дългият миг наслада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нати Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси много, радвам се че ти е харесало и въздействало!!! Мерси още веднъж!!!
  • Страхотно е...нямам думи!Изживявала съм такава страст и пожелавам на всеки да я изживее!!!Продължаваи да пишеш толкова хубаво!Добре дошла

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...