5 feb 2009, 11:40

Страстите Христови

1.1K 0 3
Едно момче на име Христо
с бистър ум и сърце чисто
случайно запозна се с Христина
едричко момиче но с душа фина
започнаха да чатят и да се опознават
и все повече осъзнаваха че влюбени стават
че все повече го харесва тя не криеше
докато в него мозъкът със сърцето се биеше
той беше много объркан но се реши да я види
защото последното което искаше бе да я обиди
от мига в който я видя го побиха тръпки
треперещи и несигурни станаха неговите стъпки
разсмя се тя от притеснение
прикривайки огромното вълнение
не си казаха много на първата им среща
той не знаеше къде е тя в любовта не беше веща
"наистина ли я обичам?" питаше се той нощи и дни
не искаше да се обвързва и след време неволно да я нарани
това беше много важен момент от неговата младост
осъзнаваше много неща но му липсваше най-важното - радост
получаваше я винаги когато бе с Христина
и след време съмнението в главата му отмина
престраши се да влезе в морето от любов
дори и да се удави беше готов
реши да послуша своето сърце
независимо къде щеше да го отведе
и така техния романс започна
връзката им бе истинска и непорочна
"открих истинската любов" мислеше си той
"открих най-важното в живота свой"
беше много щастлив на върха на щастието даже
но за жалост не можеше чувствата си да покажe
налагаше се между приятелите и Христина да избира
и понякога му се искаше всички да го оставят на мира
и така един ден без да иска той я нарани
заради него потекоха сълзи от нейните очи
постепенно любовта между тях изстина
и не след дълго даде край на връзката Христина
след време тя реши втори шанс да му даде
но той отново не можа да разкрие своето сърце
и така тя започна връзка с друго момче
и Христо бързо разбра че той не я обича въобще
нужни му бяха две минути разговор за да разбере
че няма това което Христо искаше на Христина на даде
но не искаше с него да се състезава
защото дни и нощи не спираше да се самообвинява
след най-щастливите му месеци дойдоха и най-тежките
и когато преосмисли всичко и си осъзна грешките
връзката на Христина започна от живота да го отказва
и въпреки огромната тъга не спираше да се самонаказва
знаеше че човекът до нея не я обича
въпреки че тя не спираше в любов да му се врича
Христо знаеше че връзката им бързо ще приключи
но си бе обещал сърцето си завинаги да заключи
след време предсказанието му наистина се случи
и Христина опита с друг в любовта да сполучи
след края на връзката й тя отново опита Христо да си върне
за него бе готова душата си да преобърне
нещо което той отдавна бе направил за нея
но за жалост тя за чувствата му нямаше идея
но Христина беше осъзнала много неща
и Христо много се зарадва на това
той беше чакал тези думи почти година
но не усещаше вече чувства към Христина
отново опитаха и не можаха да се съберат
но Христо знаеше че нещата няма до тук да спрат
започна много да мисли по тази тема
и все повече усещаше познато чувство да го обзема
чудеше се как да поиска от нея втори шанс
и го направи със стихотворение за техния романс

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Воденичаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...