6 abr 2006, 23:05

Студ

  Poesía
990 0 4
Студ

Опитвах ли и пак опитвах
да те заровя в гроба тъй студен.
С всички сили аз натисках,
но ти не искаше да влезеш там без мен.

Гризеше ме това, че съм ти обещала
да съм до теб в този дом студен.
Дали ще помниш вечно мойте думи,
както аз ги помня всеки ден?

Зарових те и пак ще те заровя,
отивай си сега без мен!
В сърцето ми жестокостта намери място,
а ти не можеш с думи да я спреш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О,да!!! Точно в стил МЪЖЕМЕЛАЧКА
  • Мерси, ПетеНевероятно весело е
  • Ивеееее, не ти бях чела това стихотворениеееееее (( страшно е!
  • Доста силно стихотворение!
    Настръхнах!
    Напиши и нещо по- весело!ОТ МЕН 6 !

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...