6 abr 2006, 23:05

Студ

  Poesía
989 0 4
Студ

Опитвах ли и пак опитвах
да те заровя в гроба тъй студен.
С всички сили аз натисках,
но ти не искаше да влезеш там без мен.

Гризеше ме това, че съм ти обещала
да съм до теб в този дом студен.
Дали ще помниш вечно мойте думи,
както аз ги помня всеки ден?

Зарових те и пак ще те заровя,
отивай си сега без мен!
В сърцето ми жестокостта намери място,
а ти не можеш с думи да я спреш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О,да!!! Точно в стил МЪЖЕМЕЛАЧКА
  • Мерси, ПетеНевероятно весело е
  • Ивеееее, не ти бях чела това стихотворениеееееее (( страшно е!
  • Доста силно стихотворение!
    Настръхнах!
    Напиши и нещо по- весело!ОТ МЕН 6 !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...