Стъпките на праведник

31 ago 2012, 12:47

Poesía » Filosófica

602 0 5

Раждането се протегна и достигна смъртта.

Тихо ù прошепна - успокой се.

Ти си моята същност - безкрайна мъгла.

Аз твоята рожба - прозрачна сълза.

Тогава гневът, причинен от смъртта,

се сведе до най-ниската си точка.

Търсейки долу своята свобода.

И утихна примирено във прошка.

А животът се изправи в цялата си пълнота.

С всички свои части те прегърна.

Душата да спаси от болката в ума

и с примиреност нежно те обгърна.

Сега върви със стъпките на праведник

по своя път неправедно-жесток.

Не хвърляй нотите си - палавник.

Великата симфония е за урок.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ruskaruletka (Руска Рулетка)

2012-09-08T13:56:28+03:00

Благодаря за хубавите коментари.
snts (Алекс)

2012-09-07T16:39:46+03:00

Хаотично-безкрайна и душа-омайна. Има на какво да ни научиш!
ruskaruletka (Руска Рулетка)

2012-09-01T21:42:02+03:00

Благодаря от сърце.
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-09-01T18:08:57+03:00

"Не хвърляй нотите си - палавник.
Великата симфония е за урок." - да, не го прави, поете! това е смисълът на живота ти! Страхотни метафори на Смъртта, Раждането и Живота! Поздравления!
ruskaruletka (Руска Рулетка)

2012-09-01T15:56:06+03:00

Радвам се, че ти допаднаха.