11 dic 2008, 13:30

Supa Dupa Fly

  Poesía » Otra
727 0 8

позитивна съм копеле

като огромен оранжев портокал

на коледна трапеза

и не ми мигва окото

пред дъжд

пред полети

пред сбръчкан контур

светят ми лампичките

разноцветно

и ми сляга някак си плавно

намерението преди лягане

като спрял часовник

на 12 без 10

дето си държа отворените ципове

на мислите

краката

всички други подробности

гледам да не си заплета много плитката

около някакво сказуемо с пълен член

че ще ми се отчае съвсем нощта

вятър-ът казват бил

раздвижване на въздушните пластове

не наречие за оставане

мис ю

позитивна съм копеле

като обута кристална пантофка на босо

малко преди 12

не ме мисли изобщо

все ще измия прозорците накрая

да ми блесне хоризонта

и ще спре факаният дъжд

докато разхождам часовете

по крайбрежен булевад

затворил в краищата си

мишена с десет кръга аз

където все си уцелен

безвъзвратно

днес съм особено руса

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...