Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.
Да се събудиш ще те чакам.
С усмивка ще ти дам кафе.
Ще си припомня как във мрака
целувах устни кадифе.
Да гъсто е, не бързай, само вдишай.
Поглъщай ме безкрайно със очи.
Къдриците ти бавно ще разнищвам.
Кафе ще пием аз и ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
