Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.
Да се събудиш ще те чакам.
С усмивка ще ти дам кафе.
Ще си припомня как във мрака
целувах устни кадифе.
Да гъсто е, не бързай, само вдишай.
Поглъщай ме безкрайно със очи.
Къдриците ти бавно ще разнищвам.
Кафе ще пием аз и ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
