Сватба
Във мрачен ден съдбата ме ориса,
за теб аз, мрачната, да се сгодя
и тъпаните непрестанно бият,
и се носи мирис на тамян.
Злата орис е избрала
за мен най-светлия човек
жених на страшното да ме направи,
без да пита исках ли го или не.
Днес се женя, мила мамо,
защо си толкоз тъжна? Разбери,
че тази сватба неизбежна е -
искаш или да не искаш ти.
Грозната и страшната,
избрала ме е за съпруг,
какво да сторя аз сега,
освен... остава ми едно -
да целуна твоята снаха.
Но таз целувка беше странна,
ледено студена беше тя
и моето сърце изстръпна,
и за миг забрави за това.
Ти пак започваш да ридаеш,
поспри се, майко, и ме разбери -
ориста сал мене е избрала
и няма изход, запомни.
Примири се вече с тази сватба,
макар и нежелана да е тя -
аз я виждам като изход
и не ще да спорим за това.
И ето чувствам, че мигът настъпва,
майко,доведи ти моята сестра,
да я целуна за последно сбогом,
защото днес се женя за смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ganyo Ganev Todos los derechos reservados
