l_n_m (Лилия и Мирела) l_n_m (Лилия и Мирела)
7
9 sept 2008, 13:12

Свещта догаря

1.3K 0 5

 

 

Свещта догаря

 

Когато утрото ме чака,

а нощта умира,

когато бурята сънят раздира,

сърцето своя път избира.

 

Без теб свещта догаря,

душата ми за тебе не гори.

Спомените трябва да изтрия,

да отнема твоите мечти...

 

Мрак светлина разкъсва,

хвърля своите лъчи...

Старата любов убих.

Ще ме забравиш. Нали?

 

Тиха е нощта отново,

щом при мене идваш ти...

Не можеш да ме видиш -

димът цигарен скрива моите очи.

 

Бляновете ме убиват,

отровата на любовта горчи.

За да не си отида,

сама остави ме ти!

 

Пуст е моят свят,

изгрев бурята прогони.

Отлетя сънят,

стон сърцето ми отрони.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия и Мирела Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0