l_n_m (Лилия и Мирела) l_n_m (Лилия и Мирела)
7
9 sept 2008, 13:12

Свещта догаря

1.3K 0 5

 

 

Свещта догаря

 

Когато утрото ме чака,

а нощта умира,

когато бурята сънят раздира,

сърцето своя път избира.

 

Без теб свещта догаря,

душата ми за тебе не гори.

Спомените трябва да изтрия,

да отнема твоите мечти...

 

Мрак светлина разкъсва,

хвърля своите лъчи...

Старата любов убих.

Ще ме забравиш. Нали?

 

Тиха е нощта отново,

щом при мене идваш ти...

Не можеш да ме видиш -

димът цигарен скрива моите очи.

 

Бляновете ме убиват,

отровата на любовта горчи.

За да не си отида,

сама остави ме ти!

 

Пуст е моят свят,

изгрев бурята прогони.

Отлетя сънят,

стон сърцето ми отрони.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия и Мирела Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0