В деня, в който ме остави, светът се промени, нарастват моите дълбоки рани и все повече боли. Слънцето се скри, изчезна заедно с моите мечти, навън започна дъжд от кръв да вали. Звездите се скриха, не остана нито една, дори те щастието ми отнеха, защо е тъй жестока мойта съдба. И луната за мен вече я няма, в небето се виждат само мълниите, да можеше да се окаже всичко сън или измама, но са ми реални болките. Всичко наоколо е в тъмнина и няма изход и спасение, чувам само тишина и към болката изпитвам презрение. Не виждаш ли - светът се промени и аз за това вина нямам. Виновният си ти.