Свободата е нещо голямо

и не на всеки трябва да се дава драго.

Който я е губил се учи да я цени,

иначе много боли да си глупав, нали?

Светът само това чака!

На който може да се качи на главата.

Да се възползва от добротата,

ако може да си изкупи вината,

чрез теб да си умие ръката.

Да те постави ниско в краката

да те убеди в самотата,

че си сам в борбата....

"Няма кой да те извади от дълбината!

Няма помощ от небесата!

Не вярвай в чудесата!

Изгубил си свободата!

Няма я красотата в душата!

Всички ценности са мираж.

Няма вечни неща за колаж.

Всичко е саботаж.

Не ти трябва кураж.

Може и без монтаж."

Да мълчиш в гроба, 

където да те дави в отрова.

"Не търси покрова!

Не съществува основа!

Не вярвай в Бога!

Не виждаш ли няма го в двора?

По-добре вземи тази дрога 

и бъди зависим от умора.

Не ти трябва да виждаш.

Няма нужда да дишаш.

Не трябва да търсиш.

По-добре да се вържеш. 

След последната светлина

идва смъртта.

Приеми, че е съдба

и няма друга игра!

Какво следва след това?

Не питай ти сега, така!

Защо те интересува?

Недей мъдрува!

Не мисли, 

просто забрави!"

Ще видиш ти,

че същност има

справедливост жива!

Че някой ден ще си дойде

всичко на мястото 

и някои ще са в тясното

според ясното,

че са играли във фиаското.

Според делата и

според сърцата

ще се определя съдбата

от Бога на небето и земята!

А Той разкри ти доброта

даде ти светлината,

подарък от небесата,

да се храниш от житата,

плода на земята,

да пиеш от водата,

да се освежиш с росата.

Той ти дари свободата!

Да почистим сърцата,

да отчистим душата

от това, което задушава, 

покварява, сили не дава

и честта продава.

Да ценим възможността да живеем

във вечността с любовта,

която е свободна от глупостта,

от робското иго на смъртта.

"И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго."

Галатяни 5:1

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека." 

„Дон Кихот де ла Манча“ 

на Мигел де Сервантес