11 oct 2009, 20:21

Свят от тъмнина

899 0 1

„Свят от тъмнина”

 

Пътят сигурно е кратък,

а изходът така далеч.

Някой тръгва – друг остава

с въпросите към своето сърце.

 

Ако вятърът сред клоните заспи

и слънцето с надежда спре да свети...

ограбени от времето безброй души

превърнали се в сенки, от дъжда отмити.

 

Очите на сенките светят във мрака,

безплътни лица вплетени в мрежа от страх...

Острите нокти на злото земята раздраха,

телата на живите в огъня ставаха прах.

 

Къде изгубен е животът... и дали

е истински светът от тъмнина?

Трябва ли пролята кръв и

Злото – просмукало тъжната земя?

Къде изгубена е вярата...

от черни демони ли бе сменена?

Каква стена разделя хората...

стена от болката ни сътворена!

 

За какво ни е земята,

която в гняв и болка ще е потопена...?

 

И острите нокти се впиват в гърдите,

потоци от кръв и дъждовна роса.

Тъжно е утрото, угасват мечтите –

борба за надежда и лъч светлина.

 

Болка в сърцето, огорчени лица...

хиляди думи се сливат в една.

Умора в телата и стъпки в прахта,

без вяра в доброто, без прощални слова...

 

Тишина следва пътя към ада!

Тишина и така далече от рая!

 

Пътеката прашна открива нов свят,

тя има начало начало до малкия град.

Намира душата жесток, леден ад

и създава от болката свой собствен брат!

 

Къде ли е слънцето... защо не блести?

Застива сърцето в нашите гърди.

Разкъсван от болка, с очи към ръба...

Така близо е краят...

Дали всеки разбира това?

А всеки ли знае това?!

Осъзнава ли всеки това...

 

... че с болка и сълзи загива светът!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горан Русинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...