5 abr 2007, 1:23

Сякаш е стих

  Poesía
920 0 1
СЯКАШ Е СТИХ








Сякаш е песен,
но не е песен!
Сякаш е стих,
но не е стих!
Това е песента на моето сърце,
това е стих от моето сърце!
Как да призная любовта,
когато толкова далеч е тя?
Мразя я и толкова обичам,
смеха, дори сълзите й,
эа мен е спомен,
но е толкова красив!
Защо е думичка потребна,
но защо се случи с мен това?
Потребно ли е то на някой,
и кой ми пожела така:
да накаже толкова съдбата,
че във любов ме облада?
Мъката ни дава сила -
аз не искам сила,
искам само нея,
за да бъдем слети във едно!
Утрото е по-мъдро от нощта,
но не искам мъдрост аз,
когато съм със нея -
а само мъничко любов!
По-добре сам,
отколкото със който и да е -
но не мога сутринта,
тя да не е мисълта,
която пламва в мен
щом отворя си очите!
Да обичаш грях било,
нека грешник бъда аз,
щом обичам нея -
Ангелът на любовта!
Все пак това не е песен!
Все пак това не е и стих!
Това не знам какво е,
но е моето сърце!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПРОСТО СЕ УСМИХНИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...