slavy (СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ) slavy (СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ)
21
31 dic 2007, 8:49

Сянката на любовта ти

1.3K 0 13

Уморих се да те търся,

изчезна ми гласът да викам.

Призраци край мен възкръсват,

само твоят не изниква...

 

Уморих се да рисувам

любимото лице с ръцете...

Призраците мен вълнуват,

как да ги докосна с цвете?

 

Уморих се да си сянка -

нито нежност, ни страстта ти...

Призрака любим очаквам,

а идва сянката на любовта ти.

 

"Ти сън ли си или те има?",

или си сянка нереална?

Наяве, който те е имал,

да люби сянка е страдание...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Браво! Страхотно наредено. Прозират чувства изпитвани от всеки - много ми е близко! Аплодирам силно!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Прекрасно е, Слави.
    Защо хубавите стихове се раждат в тъгата...
    Много обич без страдание ти желая, приятелю.
    Щастлива да е 2008 год. за теб!с много обич.
  • red_rosse (Цвети Пеева)
    red_rosse (Цвети Пеева)
    Здрасти!

    "Наяве, който те е имал,
    да люби сянка е страдание..."

    И все пак много по-страшно е изобщо да не си любил... Нали така?!
    Поздрави за стиха.

    Весела Нова Година!!!
    Много здраве и хармония!

  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    Пожелавам ти любов без страдание през новата година! Поздрави!
  • slavy (СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ)
    slavy (СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ)
    Благодаря Ви, приятели!
    Щастлива НОВА 2008 ГОДИНА !!!!!
    СЛАВИ

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0