21 abr 2017, 14:23

Събужда се градът

708 1 0

                                           

                                                       СЪБУЖДА СЕ ГРАДЪТ

 

                                               На розите листата започват да стърчат,

                                               и птички как летят и облаци вървят,

                                               в небето синьо мънички облаци вървят,

                                               сега е сутрин и събужда се градът.

 

                                               Тревичките стърчат, лъчите ги поят,

                                               със сила ги поят, пейзаж любящ денят,

                                               прелитна птица, пееща над живналия път,

                                               събужда се градът, събужда се градът.

 

                                                Да бъдат люлки розите сега държат,

                                                като високи момъци слънчогледи стоят,

                                                калинки, мравки сред полята се следят,

                                                събужда се градът, събужда се градът.

 

                                                22.02.17       

      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...