Поредна тиха бяла утрин,
пропита с мокър сняг и сух парфюм,
красива зима, студ невидим
прелитат в мен като куршум.
Напукани устни, коси разпилени,
мисли за тъжни изгарящи дни,
мечтите - разбити, крила - наранени,
думи, от които душата кърви.
Любовна песен, пълна със страдание,
смелост безумна, сълзливи очи,
целувка забравена, тъга, оправдание,
съмнение - друг бил ли си, или не си. ...