14 jul 2006, 15:37

СЪДБА

  Poesía
1K 0 0

    В очите твои аз видях
   любов неземна и разбрах,
   че ти за мене си това,
   за което мечтаех до сега.

   Пътя верен ми показа,
   с обичта си го беляза.
   Път, осеян с цветя,
   красиви като любовта.

   Затворя ли за миг очи,
   виждам ангел - това си ти.
   Чиста и с добра душа,
   с теб ще следвам вечността.

   Щом слънцето ме озари
   се сещам за твоите очи,
   очи-врата към твоята душа,
   през които блика любовта,
   вливаща се в моята душа!!! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дори Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...