20 jul 2017, 11:24  

Съдба човешка

  Poesía
631 0 0

                                      на хорицата

 

 

Ех съдба, съдба човешка,

                      нима си ти определена?!

Нима от някой всемогъщ

                      пред мен си начертана?!

Нима коритото на буйната река

                      е вече издълбано?!

Не!

Пазете се орисници,

                      от моя гняв човешки !      

Не ми е гледано на бобени зърна!

      Не вярвам в Бог!

                       Не вярвам в Сатана!

Човек си е Бог, и сам

                      е Дявола жесток!

Затуй съдбата е в негови ръце –

  корави,

        груби,

             от мазоли

                   наболели!

Той сам съдбата си чертае!

    Дали във висините сини,

              или във

                     рудника със въздух

                                    от мрака

                                           натежал!

Не знам къде,

                но той

                       владетел е

                                 на свойте чувства накипели!

И никой няма право

                 да бъде роб на

                             таз Земя!

Защото всички сме

                      Човеци!

Родили се,

               за да живеем!

Макар, че някога

                Смъртта

                       безвъзвратно

                Живота

                       ще отнеме...!

Но нищо

           Не умира туй,

                       що на света е

                               В

                                 Е

                                   Ч

                                     Н

                                       О!!!

 

 

3ч. 09.03.1976г.

                                

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шани Todos los derechos reservados

 

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....