10 ene 2005, 8:49

Съдбата

  Poesía
1.5K 0 3
Отпивам последната глътка кафе.
С надежда поглеждам утайката.
Обръщам чашата върху салфетка
и започвам да градя дворец от илюзии.
Представям си, че ме очаква щастие,
усмихвам се - ще срещна любовта.
И после чувам в мене глас да казва:
"Хей, страннице, та тя е в тебе любовта!"
Гласът руши двореца от мечти.
Захвърля ме в реалността.
Усещам - нещо бузите ми пари.
Припряно бърша нежната сълза.
И все пак искам да узная
какво кафето ми предначерта.
* * *
Една жена умеела да вижда
сред песъчинките кафе неща,
които никой друг не можел.
Открих я. Трудно, но успях.
Потънала в печал стоях до нея
и чаках да науча своята съдба.
Жената мълчаливо гледаше
минута - две със сбръчкано чело.
Понечи да говори.
Тогава изкрещях: "Спри! Недей!
Не искам нищичко да знам!
Сама ще изкова съдбата си,
сама по пътя ще вървя!"
Жената ме погледна плахо,
учудена от мойта суета,
която ме накара да помисля,
че мога сама за себе си да съм съдба.
Не каза нищо.
Само се усмихна.
Посочи входната врата.
Излязох.
Тръгнах си.
Не се обърнах.
Поех към своята съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, такае. Никой не може да ни стори това, което ние сами си направим . И доброто и лошото.
  • Така е
  • Често изкушени да знаем какво ни чака,забравяме че всънщност ни чака това което съми сътворим.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...