Съжалявам

Всичко, което знам е, че нищо не е толкова лесно.
Видях те как ме чакаш в изгрева, как ме чакат твоите очи.
Знам, че всичко това за теб не е честно,
но не очаквай, моля ти се, от мен лъжи.

Виждам те как стоиш там, очакващ от мен повече
и единственото, което мога да направя, е да се опитвам.
Всяка нощ и всеки ден за мен си спомняше.
Но какво да направя? Нищо към теб не изпитвам.

Как ми се иска да видиш цялата истина.
Всичко, което изплаках, всичко, което научих е, че трябва да те напусна.
Научих, че не мога да продължавам лъжата измислена
и живота си не искам да изпусна.

И пак те виждам очакващ от мен още.
И пак те виждам, не мога нищо да направя и да се опитвам.
И само чувам зъзнещ тътен мощен.
Мечтите твои не искам да разбивам.

Имах толкова много животи, но един не се оказа правилен.
И толкова гнусни неща видях.
Когато ти спомена нещо, погледът ти е отрицателен.
Не си за мен, как по рано не го видях.

Другите хора не са това, което изглеждат.
Трябва да ти кажа чао и да продължа. Мисля, че го заслужавам.
Лъжите почнаха в мен да се оглеждат.
Не искам с тях чувствата ти да опорочавам.

Всичките моменти са нищо.
Всичките неща, които искаме да бъдем, не можем.
Това е толкова чисто.
Всичко свърши! - трябва да си кажем.

Но сега сме разделени и сме всички тези неща.
Сега съм свободна.
Боли ме за твоята съдба,
боли ме за любовта, която врече в сутринта дъждовна.