25 jun 2006, 11:33

Сълза

  Poesía
1.2K 0 2
Сълзица мъничка и плаха
отрони се от моето сърце
родена тя в много мъка
бе символa за мен на любовта

В нейната кристална, нежна дрямка
просветнаха безброй светулки,
И бледа сянка в мрака пуст
видях от мен да се отдалечава.

В глухата и сляпа тишина
дочух как ехото повтаря:
-Това е тя,красивата милейди,
а аз познах във нея Любовта.

След нея иде утрин
и свеж,приятен слънчев допир,
а капчицата малка-плаха,
полегнала оставих във студа,
умирайки да вика любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...