25 jun 2006, 11:33

Сълза 

  Poesía
1009 0 2
Сълзица мъничка и плаха
отрони се от моето сърце
родена тя в много мъка
бе символa за мен на любовта
В нейната кристална, нежна дрямка
просветнаха безброй светулки,
И бледа сянка в мрака пуст
видях от мен да се отдалечава.
В глухата и сляпа тишина
дочух как ехото повтаря:
-Това е тя,красивата милейди,
а аз познах във нея Любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Чакъров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??