21 mar 2009, 11:56

Сълза

  Poesía
799 0 1

Сълзичка една, сълзички две,

реки от сълзи,

мъка и горест в тези реки лети.

 

Сълзи от умиление,

сълзи от унижение,

сълзи от желания несбъднати,

сълзи в самота,

с гордо вдигната глава

по трънливия път на любовта.

 

За детска любов и майчина ласка,

за бащина закрила в трудности и беда,

за неверни другари и подли познати,

не пресъхва тази река.

 

Тъга по любимия-

но де ли е той -

с верност и обич,

в душа заскрежена,

да върне мир и покой.

 

Тихото сияние на сродни мечтания

на две нежни и стилни сърца,

ах, тези красиви очертания

незабравими за вечни времена.

 

Любов в теб и за теб,

без сметки

наложени от суета.

Любов посребрена,

забравен лъх на младостта.

 

Винаги чакана, винаги търсена -

елексир за вечни времена,

в свят, в който диша поквара и гнусота.

 

И в окаляната от мръсотия душа

кристална сълзичка свети и пее

веселия химн на любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...