СЪЛЗИ  ЗА  ПЕТЯ

                                      (на майка ù Мария Дубарова)

Сценарий ли е тая тъмнина

всред утро,

или аз агонизирам?

Пустиня прекосих.

Нима сега

над мен се срива ледена лавина?              

Вградена ли съм в прокълнат живот,

или се движа в орбита погрешна?

Не съм ли изпитателен робот,

статист зомбиран в екшън неуспешен?

Маршрута ли фатално промених,

та над съдбата ми циклон премина?

Дали неопростимо съгреших,

или е карма по семейна линия?

Защо с безумен нестинарски танц

като в горещи въглени нагазвам

в разяждащото чувство на вина,

а сякаш примирение показвам?

В каква посока сълзите текат,

които не успявам да изтрия

и рана – като кратер на вулкан –

зад равнодушна делничност да скрия?

Гнева ти ли събудих, Боже мой,

или небесна милост ме споходи, 

отнемайки ми земния покой,

в Едема с будна болка да ме водиш?

Далеч ли ме отхвърляш от света,

по-висша радост ли Си ми приготвил?

При теб ли съхранил Си Любовта,

която не опазих тук, в живота си?

Със Своя тест какво премисли Ти –

апокалипсис или безопасност?

Наказа ли ме, или ме сниши?

Дали ме спря, или напред ме тласна?

Кога от мен ще смъкнеш тази скръб

езическа и парещо жестока?

Превеждайки ме през самата смърт –

Търпение ли беше Ти урокът?