5 may 2011, 23:12

Сълзи за Петя (на майка и́ Мария Дубарова)

  Poesía » Otra
1.5K 0 2

                                СЪЛЗИ  ЗА  ПЕТЯ

                                      (на майка ù Мария Дубарова)

 

 

Сценарий ли е тая тъмнина

всред утро,

или аз агонизирам?

Пустиня прекосих.

Нима сега

над мен се срива ледена лавина?              

 

Вградена ли съм в прокълнат живот,

или се движа в орбита погрешна?

Не съм ли изпитателен робот,

статист зомбиран в екшън неуспешен?

Маршрута ли фатално промених,

та над съдбата ми циклон премина?

Дали неопростимо съгреших,

или е карма по семейна линия?

Защо с безумен нестинарски танц

като в горещи въглени нагазвам

в разяждащото чувство на вина,

а сякаш примирение показвам?

В каква посока сълзите текат,

които не успявам да изтрия

и рана – като кратер на вулкан –

зад равнодушна делничност да скрия?

 

Гнева ти ли събудих, Боже мой,

или небесна милост ме споходи, 

отнемайки ми земния покой,

в Едема с будна болка да ме водиш?

Далеч ли ме отхвърляш от света,

по-висша радост ли Си ми приготвил?

При теб ли съхранил Си Любовта,

която не опазих тук, в живота си?

Със Своя тест какво премисли Ти –

апокалипсис или безопасност?

Наказа ли ме, или ме сниши?

Дали ме спря, или напред ме тласна?

Кога от мен ще смъкнеш тази скръб

езическа и парещо жестока?

 

Превеждайки ме през самата смърт –

Търпение ли беше Ти урокът?         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно силен стих! Разплака ме!Петя Дубарова е моя слабост и преди време й посветих стихотворение, което се казва "Целувката на Бога и на Юда".Надявам се, че от небитието вижда, как самата тя се превръща в стих и вдъхновение!Поздрав!
  • Прочетох стиховете ти, Ирина. Много хубаво пишеш, а това за Петя е абсолютно. Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...