... Сън...

...СЪН...

Снощи сънувах усмивка!
Усмивка прекрасна на мъж!
Мъж, който много обичах!
Безкрайно обичах... ВЕДНЪЖ!

Усмихна се мило в съня ми
и шепна ми нежни слова!
Дочух аз, че много му липсвам,
безкрайно му липсвам... СЕГА!

Че времето някак е спряло,
че в него е пусто без мен!
Че иска да върне отново
усмивката в тъжния ден!

Погали лицето ми с длани,
тъй плахо и сякаш със страх
да не прекъсне съня ми,
да не изчезне от него на прах!

Погледнах в очите му сини!
Видях толкоз много тъга!
Реших тогава да се събудя,
за да оставя тъгата в съня!

Но вечер, когато заспивам,
щом бавно притворя очи,
ще чакам в съня си да видя
пак същите сини очи!

Пак тази прекрасна усмивка!
Пак тези вълшебни слова,
които от сън ме пробуждат
и на мечтите ми дават крила!

МаriAngel