Сънувам сън... - едно момиче

лудува сред разцъфнали треви...

Смехът извира от очите му

и вятър гали русите коси...

Едно момиче с две ръце прегръща

едно небе - безкрайна синева,

едно поле - море от макове,

една река - седефена стрела...

А светът като люлка вълшебна

приласкава го с топли ръце...

и извира дъга от душата му цветна,

бяла обич изпълва едно малко сърце...

Събуждам се...

Не знам защо, но ми се плаче...

Все още в плен съм на съня...

но мисля, че разбирам откъде е тази

безкрайна и подтискаща тъга...

Аз май че някога познавах

това момиче, изтъкано от брокат,

безкрайно истинско... и нереално...

Това момиче някога бях аз...