Сън

Говори ми тихо, говори
Сваляй бавно дрехите излишни
И целувай, нека да гори
и изтрий сълзите ми предишни

Бавно ме обгръщай и люби
и целувай, дълго , безутешно
Женското във мене прероди,
но не казвай, че това е грешно

Говори ми тихо, говори
Не очаквай да поставя тука скоби
И не спирай, и не спирай до зори
На тази страст със теб сме вече роби

По голите тела сега тече
На тази грешна обич аромата
Душата ми сега ще съблече
Последната останал й дреха

И ти не спирай, пак ми говори
А аз ще се разтапям от наслада
Преплетоха се нашите съдби
Люби ме в тази нечовешка клада
/Сисилотка/