Един ден с теб се запознах,
сините ти очи видях.
Погалих ги и засияха,
с любовта ме запознаха.
След това всичко бе красиво,
гледах те в очите, мило.
Ти ми се усмихваше, може би, свенливо,
разбираше ме, всичко между нас бе красиво.
Влюбена, красива, дива,
с истинска любов ти ме завива.
До мен си в леглото, но не спя,
топлината ти ме буди - без нея
бих могъл да не се събудя, след като заспя.
Пролетта ще дойде пак и ще си моя,
малко ми е, но за повече не моля!
Сън е! Сън ли беше?
© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados