Сънят накъсан избледня.
Стъклата, отразили
остри мигове,
се впиха
във ръцете ми.
Над мен кръжат ята от мисли.
Полунощно плача.
Пиша.
Себе си изписвам.
Търся се.
Намирам те.
И после късам листи...
© Дрън Дрън Todos los derechos reservados