Ти сърцето ми разби
за пореден път,
дори без думи, без лъжи
сърцето ми разби...
Желаех те безумно много,
обичах те без никакъв предел,
но моят враг е твой приятел
и аз не мога да съм с теб.
Животът отново подигра се с нас,
а съдбата жалко се надсмя
и чувствам се отвътре празна,
защото разбрах – не си ме обичал никога.
Истината аз прозрях,
истина жестока и коварна:
и така... дори без думи, без лъжи
отново ти сърцето ми разби...
© Марина Стоянова Todos los derechos reservados