Нека да си имаме с тебе малка тайна.
Нека да е думичка кратка и случайна -
като зрънце проста, като цвете жива,
само наша думичка, бяла и красива.
Тя да ни отваря всички трудни двери.
Пътя към сърцата ни първа да намери.
Да е като ромон – чиста, мелодична,
със любов измислена, малко романтична.
Щом забравиш някога малкото ми име,
с тая чудна думичка просто назови ме.
Ще се случи чудо, ще смути покоя,
мигом ще ме чуеш, ще съм само твоя. ...