Така наречената "самота"
За болка и тъга тук място няма,
на този свят нивга няма самота.
Самотен си единствено тогава,
когато празно е във твоята душа.
Когато чувстваш себе си излишен
и от разум за момент лишен,
мислиш си, че другите без тебе могат
да живеят по-щастливо ден след ден.
Мислиш, че животът вече
от теб не се нуждае и ти казва: “Къш!”
Като на куче, като на някакво помиярче…
А всъщност той ти вика: “Здраво дръж!”
Чуй ме, дръж се здраво за мечтата,
за надеждата, за всеки светъл лъч,
за всеки миг, за всяка топла дума,
за усмивките, сълзите… Просто дръж!
Дръж се здраво и не пускай,
не допускай, че си сам в света, поне веднъж.
Не допускай, че без приятел си останал,
а вдигни глава и дръж се като мъж…
Защото някой, някъде незнайно,
се нуждае и от твоята ръка.
А вместо да помогнеш той да стане,
ти проклинаш свойта самота.
на този свят нивга няма самота.
Самотен си единствено тогава,
когато празно е във твоята душа.
Когато чувстваш себе си излишен
и от разум за момент лишен,
мислиш си, че другите без тебе могат
да живеят по-щастливо ден след ден.
Мислиш, че животът вече
от теб не се нуждае и ти казва: “Къш!”
Като на куче, като на някакво помиярче…
А всъщност той ти вика: “Здраво дръж!”
Чуй ме, дръж се здраво за мечтата,
за надеждата, за всеки светъл лъч,
за всеки миг, за всяка топла дума,
за усмивките, сълзите… Просто дръж!
Дръж се здраво и не пускай,
не допускай, че си сам в света, поне веднъж.
Не допускай, че без приятел си останал,
а вдигни глава и дръж се като мъж…
Защото някой, някъде незнайно,
се нуждае и от твоята ръка.
А вместо да помогнеш той да стане,
ти проклинаш свойта самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
