Такъв съм

За тебе, съм вече никой,

но за мен е друго.

Това съм, все същия – аз.

Разпитващ.

Даващ съвети.

Врящ си носа.

Наречи го лудост!

Кой съм аз, че да ти се меся?

Не съм ти днес дори приятел.

Изстинало минало.

Изсънуван сън.

Избледнели мечти.

Просто вятър!

Да, права си, но аз съм такъв,

а до смъртта си, такъв ще остана.

И в мислите.

И в чувствата.

И със сърцето си.

По вятъра, писма ще ти изпращам!