9 nov 2009, 0:38

Танц във плен

  Poesía
997 0 5

В ручей някога рибар един
рибка улови за своя син.
Нежна и с опашка разноцветна,
той в аквариум сама я метна.
Тъжно, клето, мъчно ѝ било --
плува днеска в тясното стъкло.

Славей чуруликаше в гората,
хванаха го с хитрости децата,
птичката поставиха в кафез,
страдаше, но песни пее днес,
нищо че, заключен зад решетка,
вечно ще е сам във тая клетка.

Властваше в един красив дворец
царска дъщеря с прескъп венец.
Чудната принцеса в бой плениха
в робска свита днес с усмивка тиха --
танци за владетеля си млад
там играе, в златния палат.

Влюбен бяла роза от поляна
пожела за своята избрана.
С тръните си тя се противи --
алчната ръка над ней надви.
Сложена след туй в кристална ваза,
свежа в плен да бъде тя отказа.

В плен и днес са рибки -- жълти, сини,
в плен тацуват хубави робини,
в плен във клетки пеят тъжни птички --
розата единствена над всички
властва кат кралица благородна --
вечно чиста, винаги свободна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!Поздрав!
  • Не съм сигурен какво точно значи "лайтмотив", но тук има повторение на една и съща тема, транспонирана по различни начини. Разбира се, после следва контраст и кода. Но не съм се стремил да имитирам някаква музикална форма. Просто исках контрастът да е силен и пълен.
  • А чувал ли си за лайтмотивна техника?
    ... като тази на Хайдн например или Лист...

    Хубаво е!
  • А понякога рибките доброволно "жертват" свободата си...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...