18 oct 2008, 10:15

Тази, която...

1.6K 0 11
В измислен себе-образ подражаваме
на чуждите химери и престиж.
Заложници на собствена държава сме,
която съществува – просто виж -
единствено в представите ни стари,
във нечий блян, в изтъркан мит.
А страстите изгарят до забрава
и даже заблуждават, че си жив…

Кому доказахме, че сме безгрешни,
щом себе си обидихме дори -
облечени във клоунските дрехи,
увлечени по глупави игри?...

Когато ставаме по-горделиви,
дали се облекчава болестта,
която безпощадно зарази ни
с ирония и мъка... с празнота?

Самотници ли? Не! Не си признаваме.
По-лесно е по навик да рушим.
Наред да грабим, нищо да не даваме
и болките да тъпчем с аналгин.

Най-страшна... мисълта за Осъзнаване -
отдавна я изпратихме на съд.
Прозряхме всичко сякаш... не и Тази,
която бди - Отвътре... и Отвъд...
Извън разумен довод или истина,
нехаеща какво крои умът -
откакто свят светува, Тя е Пристана.

А ние - клети - още търсим път...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...