Тази вечер ми поднасяш

                                     една изненада

с правото си за точност

и обърканите представи

ме стъписват с безочливост.

Познавам атаката

                             като средство,

                      с което се браним,

но отказвам на маниера ти

да лекуваме стари рани.

Защитавам позиция,

от която се пада така лесно –

много е рано за представление.

Моля те,

           не вдигай завесата.

Нищо не искам от тебе

(обиден си,

               мислиш, че те ругая),

сигналната система срочно

                    отброява минутите

                    и ги води към края.

Ако искаш да ме

                                предпазиш,

предпази ме от

                              равнодушие,

жалко е, че не съм

                              влюбена –

знаеш ли, омръзна ми

                            да те слушам…