8 ene 2017, 22:35

Театър 

  Poesía » De amor
820 2 2

Отново на сцената
се вдигат завесите.
Виждат ни двамата,
от прожектора стреснати.
Напълно неподготвени,
започваме театъра,
с имената си собствени,
гонени от вятъра,
се гоним един друг,
аз - начинаеща,
ти - самоук,
през океана безкраен,
накъде обаче – не знаем.
И времето така минава,
а ние с теб изгубени плаваме
към свобода, спасение, любов или слава,
но все в морето оставаме.
И публиката плаче от радост, тъга...
Пленява ги наш'то приключение.
Светът нуждае се от драма сега.
Другото няма значение.

© Цветелина Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??