Вината... Изпепеляващата болка -

гореща, тежка, изгарящо жестока...

Вината... Смразяваща кръвта ти мисъл,

че сам така си се орисал...

и няма смисъл!

Сам съдбата своя си прецакал

и няма смисъл да се молиш,

милост от своя Бог да чакаш,

безпощадно и напразно кухи сълзи пак да рониш...

Няма смисъл грешките да оправдаваш...

Ще ти простят?! Не се насявай!

Прахта отупваш и... се изправяш...

Напред,нагоре... Продължавай!

Ти сам сковаваш си сандъка

и, като в странен Ноев ковчег,

буташ малко радост, малко мъка...

Всичко, що прави те човек!

Буташ, после запечатваш.

Надалеч отпращаш

"Сега не съм човек!"- ще се радваш.

Няма да грешиш, няма да прецакваш...

И пак сгреши!

Разбра, нали?

Дари те теб, човеко, Господ

със умението да правиш грешки.

Да си човек никак не е просто,

но не погребвай свойте качества човешки!

Но за теб сега нищо няма смисъл...

Страдаш?! Нормално...

Тъпчат те?! Не е фатално...

Сам така си се орисал...