Ти!
Една чаша. Беше достатъчна.
Не беше вино. Амоняк.
Събрах се. С всичките остатъци.
Обичам те...! Напук. И пак.
Втора чаша. (Май прекалих...?)
Небето е четири четвърти. Цяло.
Не вино. Звездите изпих.
Не бих... Не бих устояла!
Трета чаша. Въздушно мълчание.
Вдъхни тишината!
Разлях се... Разлях се в признания.
Бягам... От мен самата.
Не виното... Ти!
Ти ми въртиш Земята!
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados