3 nov 2009, 19:51

Ти! 

  Poesía » De amor
1444 0 38

                       Ти!


Една чаша. Беше достатъчна.
Не беше вино. Амоняк.
Събрах се. С всичките остатъци.
Обичам те...! Напук. И пак.

Втора чаша. (Май прекалих...?)
Небето е четири четвърти. Цяло.
Не вино. Звездите изпих.
Не бих... Не бих устояла!

Трета чаша. Въздушно мълчание.
Вдъхни тишината!
Разлях се... Разлях се в признания.
Бягам... От мен самата.

Не виното... Ти!
Ти ми въртиш Земята!

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много оригинално
  • Опих се, Танюша!
    И цялата Земя се завъртя заради теб!
  • И аз се напих...

    Нищо...Събота е все пак!
    Поздравления!
  • "Ти ми въртиш земята!"
    Страхотно!
  • Винаги съм намирала нещо различно и едновременно с това подчертано твое в стиховете ти. С една дума - стил.
  • Страхотно!
    Не виното... Ти!
    Ти ми въртиш Земята!
  • Прекрасно
  • "Небето е четири четвърти. Цяло.
    Не вино. Звездите изпих.
    Не бих... Не бих устояла!" Страхотно!
  • Каква категоричност! Танюш, браво!!!
  • Винаги се връщам при теб!Зареждаш ме!
  • Много интересно си го написала,много,много ми хареса!
  • Все пак не трябва да се прекалява с чашите. От опит го знам. Поздрави!
  • ... и звездичките- ако са съгласни всичките... колко?
  • Любовно опиянение
  • Опорната точка Танюшооо!Тя е най-важната!
  • Абе, я наздраве!Много важно че се върти земята или по скоро от какво...?!
  • е, това се казва стих.. разби ме.. мното е готин.. ти ми въртиш земята!!!!

  • Толкова страст и непокорство, нежност и всетдайност, толкова магическа сила има в тези думи, отключили сърдечната ти територия, Танче, че ако се разхождаш дълго из тези пространства, ще пламнеш...Благодаря ти за споделеността, Таничка!
    Барона
  • Спокойно! Да не се сблъскаш с някое близко тяло!
  • Една любов ми отряза косите отдавна.
    А днес така ме изгарят очите на мъж.
    И пия вино от гореща чаша – ръцете му.
    Изпих го със страховете, които ме давеха.
    Жадно, на едри глътки.

    Една любов се стича по тялото ми.
    И така ме жарят ръцете на мъж.
    Младо вино, в гореща чаша –
    преизподнята е пламнала.
    И ми е катранено пред очите от теб.

    Ех, Танюшо... Любовта върти безмилостно земята! Изкрещяла си, да я спреш...
  • Невероятна си!
    Истинска..., а за поезията ти нямам думи!
    Уникална си!
    Прегръдка!
  • Небето е четири четвърти. Цяло.
    Не вино. Звездите изпих.

    Страхотно е! Истински поетичен пир! С коктейл от вино и звезди... и много чувство!
  • !!!
  • Харесах!
  • Наздраве, миличка!
    За теб и Любовта!!!
    (..и за мен...)
  • Обичам да те чета!
    Много харесах построението!
  • Наистина е хубаво!Поздравления!
  • "Ти ми въртиш Земята!"
    Страхотно!
  • Ах,Ти!!!
  • Първа, втора, трета чаша,
    не стига и все повече опива!!!
  • Не се опитвай да бягаш от себе си,защото е невъзможно!И ако някоя нощ
    на небето не се появят звезди,а е ясно ще те потърся ,за да ги върнеш...
    Силата на внушението в стихотворението ти,мила Танюшка е в късите изречения,с алитерациите,с хиперболичната поанта,с усилването на емоцио-
    налното звучене чрез възходящото отброяване на чашите в началото на всеки куплет.С това небе хем начупено на четвъртини,хем цяло...Има въздействие-харесва ми.Поздрав от Загора и успехи!
  • Много нежно звучи... Ефирно и свободно... Изящество!
  • Какъв стих само! А да ти кажа ли наздраве, че точно си бях сипала чаша вино и дано и моята глава се завърти, не от него!
  • Хей,леко с чашките!
    Не признавай всичко!
    Харесах!
  • Четвъртата-признанието!Да те има!
  • "Небето е четири четвърти. Цяло."

    Просто и тихичко дишам с нежната сила на стиха ти... Няма нужда от слово-Любовта Е и ще бъде-отново! Сърдечни поздрави!!! Благодаря ти
  • Харесва ми
  • Какво питие!
    И какво въртене)))
    Бъди!
Propuestas
: ??:??