Беше слънчев ден обикновен,
но по различен бе от всеки ден.
Случайно под дървото те видях
но влюбих се в теб, това бе грях,
който спрямо себе си извърших
и с това крилата си прекърших…
После като феникс аз се преродих.
Много дълго страдах, дълго се корих,
и може би от тебе чувствата си скрих,
но от сърцето си не те изкорених…
И в момента търся правилните думи,
и спокойно, няма да разтягам локуми.
Исках само да ти кажа, че те обичам,
но чувствата си винаги ще отричам…
© The ice girl Todos los derechos reservados