1 jun 2008, 23:18

Ти, Аз и Тя 

  Poesía » De amor
936 0 2

 

Всяка нощ заспивах с мисълта за теб...

Сутрин събуждах се - отново ти ми беше в главата.

Незнайно как въобразявах си, че ме обичаш.

Гледаше ме някак странно.

Докато един ден не заговори за нея.

Момичето, обладало мислите ти...

Чудиш се обича ли те?

Ти обичаш ли я?

Аз бях твоят верен приятел.

Слушах те.

Помагах ти.

Ти само за нея говореше.

Сълзите напираха да излязат.

Чаках твърде дълго, за да ти го кажа, така е.

Но знам, че заслужавах повече от едно възклицание!

Преди лягах си с мисълта за теб.

Сега заспивам, чудейки се каква глупачка съм.

Сутрин събуждам се с мисълта:

"Нов ден започва!"

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А защо си чакала толкова време за да кажеш това което е в теб?
  • Ех, колко ми е познато за жалост... през последните 8 години и аз съм така... Осъзнай се на време, мила Ани, и си подреди живота с правилния човек, този едва ли е за теб... ОПитай да запазиш поне приятелството, но ако е прекалено болезнено ... дерзай напред... Смелост!!!
Propuestas
: ??:??