Всяка нощ заспивах с мисълта за теб...
Сутрин събуждах се - отново ти ми беше в главата.
Незнайно как въобразявах си, че ме обичаш.
Гледаше ме някак странно.
Докато един ден не заговори за нея.
Момичето, обладало мислите ти...
Чудиш се обича ли те?
Ти обичаш ли я?
Аз бях твоят верен приятел.
Слушах те.
Помагах ти.
Ти само за нея говореше.
Сълзите напираха да излязат.
Чаках твърде дълго, за да ти го кажа, така е.
Но знам, че заслужавах повече от едно възклицание!
Преди лягах си с мисълта за теб.
Сега заспивам, чудейки се каква глупачка съм.
Сутрин събуждам се с мисълта:
"Нов ден започва!"
© Ани Todos los derechos reservados