Тя ме спаси!

Poesía » De amor

665 0 1

Много сълзи има в тоя свят,

но слънце нявга мен огря,

утеши ме красив, чуден цвят -

тя бе чиста, невинна, добра!

Жажда за живот и за идеал

стопли моето сърце тогава,

тя избави ме от зло, от кал,

няма я веч, болка сал остава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kalllimallli (Kalinka malinka)

Като се поразхлади,ще ти стане по-спокойно!!!Хахаахаааа.....

2017-07-27T10:51:49+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0