6 jun 2015, 20:54

Ти не си сам

  Poesía » Otra
519 0 0

Да бъдеш силна трябва! Не се предавай ти!

Недей да бъдеш слаба, духа си привдигни!

Тез думи колко пъти сме чували отвред.

Безплатните съвети са ни специалитет!

 

Ала душа сломена, жадуваща любов,

кървяща, наранена от изпита суров

ще може ли със думи да се възстанови?!

Рана от куршуми с оцет не се цели!

 

На нея й е нужно да знае в този миг,

че някой е отправил към небето вик.

Че някой на колене зове Отец сега

и проси изцеление, за да живее тя!

 

Тя иска да усети присъствие, любов

и че за нея някой на всичко е готов.

Тя търси да намери приятел, верен страж,

който да й вдъхне надежда и кураж.

 

Къде ще го намери, къде да търси тя?

Разбира се – в дома на Господа Христа.

Там душата слаба, от обич обкръжена,

ще бъде от товара и мъката спасена.

 

Там верни на Исуса братя и сестри

ще спрат като стена отровните стрели

на болка и лъжа, на мъка, тегота

и на врага в лице ще тръшнат те врата.

 

Че в Словото се казва да носим теготите

на своите по вяра – на братята, сестрите.

Единни да сме трябва – това от Бога знам.

Самият Той ми казва: Ти вече не си сам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...