Ти носиш радостта...
Небето пак дъждовни вежди сбърчи
и моята усмивката го ядосва,
и струва ми се - малко ми се сърди,
че в този студ до Тебе шляпам боса...
Очаквало е, мисля, че небето
дъждът му радостта ми да измие,
но даже да са черни цветовете,
в мене слънце пролетно се крие.
И тази обич, дето ти разпали,
така ме топли - сякаш че горя
и всички май ме гледат онемяли,
че в този студ до тебе аз вървя...
И никакви дъждовни дни не могат
усмивката ми лятна да свалят,
защото чуствам още този огън,
като че ли те срещам днес за първи път...
И няма буря, няма висша сила,
която може нас да раздели...
И зная - няма друга по-щастлива
от мен жена сред ранните мъгли...
и моята усмивката го ядосва,
и струва ми се - малко ми се сърди,
че в този студ до Тебе шляпам боса...
Очаквало е, мисля, че небето
дъждът му радостта ми да измие,
но даже да са черни цветовете,
в мене слънце пролетно се крие.
И тази обич, дето ти разпали,
така ме топли - сякаш че горя
и всички май ме гледат онемяли,
че в този студ до тебе аз вървя...
И никакви дъждовни дни не могат
усмивката ми лятна да свалят,
защото чуствам още този огън,
като че ли те срещам днес за първи път...
И няма буря, няма висша сила,
която може нас да раздели...
И зная - няма друга по-щастлива
от мен жена сред ранните мъгли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados
