Ти се промени...

Промени се... вече не струваш.

Защо на друг се преструваш?

Чужди устни насила целуваш...

Правиш ли се или наистина не ме чуваш?

Умът и сърцето от лъжи едвам изнемогват,

думите обидни за мен отдавна не ме трогват...

Интригите и лъжите няма да ти помогнат...

За мен беше наистина важен човек,

но за Любовта ми явно е имало лек.

Не търся вината в себе си вече,

дано не се върнеш и винаги си така далече!

Защо не ме забравиш?

На мира да ме оставиш...

Да спреш да търсиш кой във връзката ни беше крив?

Отречи, че с мен бил си най-щастлив...

Омръзна ми гледам очите ти, пълни с ирония.

За мен си вече древна история...

За разлика от теб, аз останах човечна...

И разбрах, че няма обич вечна! ;)