28 nov 2007, 23:11

Ти си бяло петно в ума ми 

  Poesía » De amor
1013 0 1

Не те помня със съзнанието, не!

Не зная кой си, нито как се казваш.

Без лице си за мен, непознат,

но помня още как ухаеш.

Помни тялото ръцете ти, движенията,

помни всеки дъх, излят по мен.

За мен си плът - и нищо повече,

далечни залезите ни са с теб.

Не си във гамата ми цветове.

Просто не се вписваш във пейзажа.

Претрупва се картината със теб,

опитвам да ти го покажа.

Замахвам с четката - ръце,

докосват бясно цялото ми тяло.

Криви се моето лице,

от удоволствие като часовник спряло.

И аз не мога, не издържам.

По дяволите, художникът съм аз!

Щом като цвят не пасваш на тази картина,

... късам платното - ще рисувам само в един цвят.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красив и интересен стих!
    Поздравления!!!6+
Propuestas
: ??:??