Цветарката на ъгъла пита за теб тази сутрин,
казах, че те няма и ти прати поздрави,
цветята ù бяха пресни както липсата ти.
Повървях малко, мечтаейки за теб,
с теб украсих и надеждата си,
не ми помогнаха нито тесните улици,
нито празните спирки да те забравя.
Безобидният ти сбогом би ли разрушил
толкова голяма любов като нашата?
Понякога паветата, понякога уличните музиканти,
понякога Моста на влюбените и понякога самотното "Копито"...
Ти си моята София.