7 dic 2007, 7:42

Ти Сърце...

  Poesía
1.4K 0 4
 

„Ти сърце, какво си?

Нима обичаш тъй да те боли,

да се измъчваш с многото въпроси,

ден и нощ да не спираш да кървиш."

 

„Аз съм негово и не отричам,

че понякога ме наранява и боли,

но разбери, че само него аз обичам,

това и Бог не може да го промени."

 

„Нима от болката живееш,

не се ли умори, сърце?

Мислиш ли, че така ще оцелееш,

Докога ще издържиш, сърце?"

 

„Да, той кара ме да страдам,

но е моето момче.

Живота свой за него давам.

Обичам го, това не може да се отрече."

 

„Но сърце, ти бавно си отиваш,

Скоро ще остане само прах,

не виждаш ли,

не те ли е страх?"

 

„Обичам го,

и ще оцелея,

от болката аз черпя сили и живея..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДаНи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....